Емпатия, фрустрация и ригидност намират все по-често място в речника ни
Снимка: Guliver/ iStock
Амбивалентност, фрустрация, ригидност са все сложни думи от психологията, за които доскоро се твърдеше, че са характерни за склонните да маниерничат и да си придават важност. Но е хубаво да знаем значението им, защото ги чуваме все по-често. Те намират място в речника на съвременните хора и ако не искаме да се изразяваме на нивото на петокласници, е важно да ги знаем.
1. Фрустрация
Практически всеки се е чувствал излъган, нереализиран, изправен пред препятствия по пътя към целта, лишен от възможност да постигне мечтата си; перипетии, които са се превърнали в огромна тежест и разочарование. По-точно онзи момент на неудовлетвореност, в който нищо не се получава.
Начинът за преодоляване на фрустрацията е да осъзнаем това състояние, да го приемем и да се отнесем с разбиране към психическото напрежение, да се възползваме от него, за да се мобилизираме и да преодолеем предизвикателството.
2. Прокрастинация
Това състояние обяснява желанието ни да отложим нещата „за после“. Например: „Започвам диета. Не, по-добре от понеделник.“ Или: „В момента нямам настроение за това. Още има време…“
Мъчително е терзанието, когато не искаме да направим нещо, а трябва. Но е различно от мързела, защото е напълно осъзнато състояние, в което отлагането – да учим за изпит, да свършим работата за днес, е осъзнато и ни насажда чувство за вина. Все пак търсенето на предлози, за да не изпълним поставената задача е интересно.
Това състояние е нормално и присъщо на повечето хора, но с него не бива да се злоупотребява. Може да се преодолее с добра мотивация и правилно поставени приоритети. Ще помогне и т. нар. тайм мениджмънт.
3. Интроспекция
Това е друга дума за самонаблюдение. Метод, с чиято помощ човек изследва собствените си психически наклонности и процеси. Пръв за интроспекцията говори френският философ, математик и физик Рене Декарт, изучавайки собствената си душевна природа.
Макар че през ХІХ век това е популярна научна постановка, се смята за субективна, идеалистична и дори ненаучна форма на психология.
4. Бихейвиоризъм
С популярността на психоанализата научаваме повече и за това направление, в основата на което е не съзнанието, а поведението. Човешката реакция на външен стимул. Движения, мимики, жестове – всички външни признаци са предмет на изучаването на бихейвиористите. Основател на този метод е американецът Джон Уотсън, който предполага, че с помощта на щателно наблюдение може да предусети, измени и формира правилно поведение.
В тази посока са проведени много експерименти, а един от тях става особено известен: през 1971 г. Филип Зимбардо провежда безпрецедентен анализ, популярен като Станфордския затворнически експеримент. В него напълно здрави, психически устойчиви млади хора са поставени в затворнически условия със задачата да се разделят на надзиратели и затворници. Студентите-надзиратели започват да проявяват садистични наклонности, докато затворниците са примирени със съдбата си. След 6 дни експериментът е прекратен по-рано, вместо първоначалния замисъл да продължи две седмици. Установено е, че ситуацията влияе на човешкото поведение повече, отколкото неговите вътрешни характерни особености.
5. Амбивалентност
С това понятие са запознати много сценаристи на психотрилъри и то означава двойнствено отношение към нещата. Като това отношение може да е абсолютно противоположно. Например, когато изпитваме едновременно любов и ненавист към някого, симпатия и антипатия, удоволствие и неудоволствие…. Терминът въвежда Ойген Блойлер, който смята амбивалентността за един от признаците на шизофрения.
По Фройд обаче това понятие придобива и други значения, като присъствието на противоположни дълбоки усещания, в чиято основа лежи влечението към живота и смъртта.
6. Инсайт
Проницателност, способност за проникване в същността, озарение, внезапно намиране на решение – това означава на английски insight.
Задача, която изисква решение, понякога лесно, друг път трудно, и бързо или отнемащо време, зависи от прозрението, което е нестандартно, ново, внезапно. Този начин на мислене към конкретната задача променя мисленето въобще и онова, което е заложено в нас.
7. Ригидност
В психологията под „ригидност“ се разбира страхът от непредвидени обстоятелства, когато човек се вцепенява в безизходица, защото не е готов да действа в извънредни ситуации. Притеснението от момента, в който нещата не са по план, когато трябва да се откажем от навиците, от старото в полза на новото и невъзможността да реагираме.
Ригидният човек е заложник на стереотипи, на идеи, които не са негови, той е педант, раздразнен от несигурността и мисли банално и безинтересно.
8. Конформизъм и нон-конформизъм
Илюстрация: Guliver/ iStock
„Всеки път, когато се озовете от страната на мнозинството, трябва да спрете и да помислите“, пише Марк Твен.
Конформистът е човек, който променя своето мнение, убеждения, нагласи в полза на обществото, в което се намира.
Да си един от общността, да съответстваш - това е ключовото понятие за социалната психология. Тази промяна в поведението се случва под въздействието на другите - действително или въображаемо. Случва се, защото хората се страхуват, когато не са като всички останали.
Нон-конформистът е концепция, противоположна на предишната, т.е. човек, който защитава мнение, което е различно от мнозинството.
9. Катарзис
Древногръцката дума, която означава пречистване, освобождаване е процес, финалът на нещо максимално положително, когато човекът достига някакъв личен връх, най-често след страдание; моментът, в който проблемът започва да се отдалечава.
10. Емпатия
Съчувствате ли на човек, който ви разказва своята тъжна история? Съпреживявате ли заедно с него? Подкрепяте ли го емоционално? Ако да, значи сте емпат. Да разбираме, да вникваме в чувствата на другите, да сме готови да им окажем подкрепа, това е емпатията – да можем да се поставим на мястото на другия, да го разберем така ясно, сякаш става дума за насу това е емоционалното съчувствие!
Източник, превод Марина Атанасова
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари